Антибактериална активност на Veraflox (прадофлоксацин) орална суспензия in vitro и приложение за терапия на инфекции при папагали

Tеодора П. Пoпoвa, Гълъбин Младенов

Abstract: Извършени са микробиологични изследвания на материали от 217 папагала с различни<br>инфекции, които показват значителен превес на стафилококовите заболявания (39,7% от изо-<br>латите) при тези птици, следвани от стрептококовите (33,7%). Изолираните Грам-отрицателни<br>бактерии (17,4%) и гъбите (9,2%) са по-малко. Водеща е ролята на S. aureus като причинител<br>на инфекции при папагалите, а от Грам-отрицателни видове – Klebsiella spp. (при 8,7% от из-<br>следваните пациенти), E. coli и Moraxella catarrhalis.<br>Основната част (95,4%) от изолираните 197 бактериални щама от 217 папагала показват<br>чувствителност in vitro към Veraflox (суспензия за перорално приложение, съдържаща прадофлоксацин), определена по класическия дисков агар-гел дифузионен метод. Резистентност е отчетена само при отделни стафилококи и ентерококи. Всички пациенти, третирани с него след положителен резултат от антибиотикограмата, са трайно излекувани (94,7%), с изключе-<br>ние на 10 от птиците (5,3%), пристигнали за преглед и лечение в много тежко състояние. Установено е, че Veraflox орална суспензия е отлично средство за лекуване на различни инфекции при папагали. Успешно е определена дозата (15 mg/kg ж. т.) и кратността на пероралното му приемане (24 h), при която настъпва антимикробен ефект, без да има неблагоприятни стра-<br>нични ефекти за пациента. Veraflox се прилага за пръв път в нашата страна и в света за терапия на папагали с различни инфекции. Извършено е определяне на минималните потискащи концентрации (МПК) за прецизна оценка на антибактериалния ефект на Veraflox спрямо S. aureus и E. coli. Изследваните бактериални щамове показват висока чувствителност към прадофлоксацин, както и към контролния хинолон енрофлоксацин, макар че инхибиторният ефект на енрофлоксацина е по-висок.<br>Чувствителността на изпитаните щамове на S. aureus към прадофлоксацина е по-ниска отколкото тази на щамовете на E. coli. Средните стойности на МПК50 на този хинолон за Грам-положителните бактерии S. aureus (0,25 ± 0,12 μg/ml) са по-високи от тези за Грам-отрицателните E. coli (0,18 ± 0,06 μg/ml), като разликите са достоверни (P < 0,05). Резултатите, получени при определяне на чувствителността към енрофлоксацина, са противоположни. Развитието на изпитаните щамове на S. aureus се потиска от значително по-ниски концентрации от този хинолон в сравнение с тези за E. coli. Отчетените средни стойности на МПК50 за S. aureus са 0,018 ± 0,008 μg/ml, докато тези за E. coli – 0,044 ± 0,015 μg/ml. Ключови думи: папагали, инфекции, Veraflox, прадофлоксацин, енрофлоксацин, антибактериална активност

Keywords: прадофлоксацин, енрофлоксацин, антибактериална активност

Date published: 2020-10-09