ХРАНИТЕЛНА СТОЙНОСТ НА ПШЕНИЧЕН ИЗСУШЕН СПИРТОВАРЕН ОСТАТЪК С РАЗТВОРИМИТЕ ВЕЩЕСТВА (ПИСОР) ЗА БРОЙЛЕРИ
В. ПИРГОЗЛИЕВ, А. УАЙТИНГ, ДЖ. УИЛСЪН, С.П. РОУЗ, М.В. МИРЗА, С. ИВАНОВА, Д. КЪНЕВ
Abstract: Целта на настоящия експеримент беше да се изследва ефектът на шест проби пшеничен изсушен спиртоварен остатък с разтворимите вещества (пИСОР), произведени от един и същ производствен завод (Ensus Limited, UK), върху видимата метаболитна енергия (ВМЕ), видимата коригираната за азотна ретенция енергия (ВМЕа), сухото вещество от целия тракт (СВТ), ретенцията на азота (АР) и коефициентите на смилаемостта на мазнините (СМ), при пилета бройлери.
Използвана беше контролна смеска, базирана на пшеница и соев шрот, съдържаща 13.11 MJ/kg ВМЕ и 219 g/kg суров протеин. Получени бяха още шест смески чрез смесване на 850 g/kg от контролната със 150 g/kg от всяка от шестте различни пИСОР проби. Смеските не съдържаха кокцидиостатици, антимикробни стимулатори на растежа, профилактични антибиотици или други подобни съставки. Всяка смеска беше предоставена на пет бокса с по две мъжки седем-дневни Ross 308 пилета. Смеските бяха давани на пилетата в сухо състояние в продължение на 14 дни. На края на опита бяха взети екскременти за изследване. Във всички смески беше прибавен титаниев диоксид като несмилаем маркер. Данните бяха статистически анализирани чрез ANOVA. Изчислени бяха и корелационни коефициенти. МЕ и коефициентите на смилаемост на пИСОР пробите бяха определени чрез метода на пропорционалното заместване. Стойностите на ВМЕ и ВМЕа на пробите пИСОР варираха от 10.07 до 13.44 MJ/kg DM и от 9.64 до 13.07 MJ/kg DM, респективно. Нe са установени статистически достоверни разлики (P>0.05) в смилаемостта между различните пИСОР проби. Разликите в стойностите на метаболитната енергия бяха свързани с разликите в съдържанието на пепел и нескорбелни полизахариди на пИСОР пробите. Резултатите показват, че има разлики в наличната енергия в различните партиди пИСОР от един и същ производствен завод в една и съща година.
Използвана беше контролна смеска, базирана на пшеница и соев шрот, съдържаща 13.11 MJ/kg ВМЕ и 219 g/kg суров протеин. Получени бяха още шест смески чрез смесване на 850 g/kg от контролната със 150 g/kg от всяка от шестте различни пИСОР проби. Смеските не съдържаха кокцидиостатици, антимикробни стимулатори на растежа, профилактични антибиотици или други подобни съставки. Всяка смеска беше предоставена на пет бокса с по две мъжки седем-дневни Ross 308 пилета. Смеските бяха давани на пилетата в сухо състояние в продължение на 14 дни. На края на опита бяха взети екскременти за изследване. Във всички смески беше прибавен титаниев диоксид като несмилаем маркер. Данните бяха статистически анализирани чрез ANOVA. Изчислени бяха и корелационни коефициенти. МЕ и коефициентите на смилаемост на пИСОР пробите бяха определени чрез метода на пропорционалното заместване. Стойностите на ВМЕ и ВМЕа на пробите пИСОР варираха от 10.07 до 13.44 MJ/kg DM и от 9.64 до 13.07 MJ/kg DM, респективно. Нe са установени статистически достоверни разлики (P>0.05) в смилаемостта между различните пИСОР проби. Разликите в стойностите на метаболитната енергия бяха свързани с разликите в съдържанието на пепел и нескорбелни полизахариди на пИСОР пробите. Резултатите показват, че има разлики в наличната енергия в различните партиди пИСОР от един и същ производствен завод в една и съща година.
Keywords: AME; batch variability; Broilers; digestibility; wheat DDGS
Date published: 2017-03-15
Download full text