Микросателитен ДНК профил на генеалогичните линии при Източнобългарската порода коне

Илияна Събева

Резюме: Проучването обхваща данните от ДНК картите за определяне на идентичност на 90 коня,
родени след 2010 година, принадлежащи към 6 генеалогични линии на породата Източнобъл-
гарски кон. Обект на анализи бяха данните за нуклеотидния полиморфизъм (SSRs) в 15 локу-
са.
Високо генетично разнообразие в локусите ASB23 и ASB2 е установено за линиите с осно-
воположници жребци от чистокръвна Английска порода. Над средните за съответната линия
е полиморфизмът в HTG10 и HMS3 при линията на Тихани, ASB17 при линиите на Вустер-
шир, Да Капо, Айстанцер и Лейдикилър. При линиите на Да Капо и Айстанцер, произхож-
дащи от хановерски жребци, разнообразието в локусите HMS2, HMS7 и HMS3 също е добре
изразено. Налице е специфика по отношение на степените на фиксация на определени алели
по локуси и на вида и честотата на алелите, спадащи към категорията „редки“, за всяка една
от проучваните генеалогични единици. По-късно заложените линии се отличават с по-висок
полиморфизъм в условията на средно ниво на диференциация между линиите. Близки дис-
танции са установени между линиите на Тихани и Зенгер, следвани от Да Капо и Айстанцер,
и между линията Да Капо и линиите на Зенгер и Вустершир. Най-голям брой на мигриралите
алели за поколение при представителите на генеалогичните линии се наблюдава в локусите
HMS2 (6,954), AHT4 (5,565) и HMS1 (4,080).
Провеждането на евентуален мониторинг върху изменението на микросателитния ДНК
профил на формираните линии би дал на развъдчиците информация при какво отклонение от
популационните средни на гореспоменатите параметри и на какъв етап от тяхното развитие
следва да бъде предприемано внасяне на нови компоненти на наследственост.

Ключови думи: Източнобългарска порода; генетично разнообразие; междулинейна диференциация; микросателитни маркери

Дата на публикуване: 2022-08-29