Генетичното детерминиране на цвета на оперението при домашната токачка (Numida Meleagris)
Матина Николова, Румяна Иванова
Резюме: Токачката, макар и по-слабо и неравномерно разпространена в света, а в някои страни (в т.ч.
и нашата) и сочена като нетрадиционен вид птица, добива все по-голяма популярност дори в
такива страни като Скандинавските и Япония. Производството и консумацията на продукти
от този вид птици през последните години бележи ръст в почти цял свят. Това се обяснява не
само с превъзходния вкус и диетични качества на месото им, но и с високата им жизненост,
адаптивна способност и устойчивост към повечето болести, характерни за птиците. Не на по-
следно място токачката се цени високо като декоративна и паркова птица. Тя може успешно
да се използва в паркове, градини и затревени площи за редуциране на популациите кърлежи,
отговорни за разпространението на Лаймската болест. Токачката е също обект на ловен тури-
зъм. За съжаление у нас липсват каквито и да било традиции за консумация на месо и яйца
от този вид птица и тя е застъпена само в дребни, любителски ферми и в ловни стопанства.
При тези условия нивото на селекционна работа е ниско и продуктивността – посредствена.
От цветовите вариетети у нас се отглежда почти изключително бисерносивата токачка. Еди-
нични бройки бели, пурпурни и сини токачки може да се срещнат в частни любителски стада,
но те са продукт на разпадане при кръстосването. Цялото многообразие от цветови разновид-
ности при вида токачка се обуславя от четири автозомни локуса, три от които са рецесивни
(d, i, m), а четвъртият (W) е непълно доминиращ. Доминантният алел на ген w инхибира про-
изводството на всички видове пигменти при хомозиготните по него индивиди (WW) и те са
изцяло бели. Доминантният алел (M) на ген m инхибира пигментирането по такъв начин, че
пигментът се накъсва и така се появяват характерните за този вид птици светли (бели) перли.
Рецесивните алели на гени i и d обуславят различните нюанси на синия цвят.
и нашата) и сочена като нетрадиционен вид птица, добива все по-голяма популярност дори в
такива страни като Скандинавските и Япония. Производството и консумацията на продукти
от този вид птици през последните години бележи ръст в почти цял свят. Това се обяснява не
само с превъзходния вкус и диетични качества на месото им, но и с високата им жизненост,
адаптивна способност и устойчивост към повечето болести, характерни за птиците. Не на по-
следно място токачката се цени високо като декоративна и паркова птица. Тя може успешно
да се използва в паркове, градини и затревени площи за редуциране на популациите кърлежи,
отговорни за разпространението на Лаймската болест. Токачката е също обект на ловен тури-
зъм. За съжаление у нас липсват каквито и да било традиции за консумация на месо и яйца
от този вид птица и тя е застъпена само в дребни, любителски ферми и в ловни стопанства.
При тези условия нивото на селекционна работа е ниско и продуктивността – посредствена.
От цветовите вариетети у нас се отглежда почти изключително бисерносивата токачка. Еди-
нични бройки бели, пурпурни и сини токачки може да се срещнат в частни любителски стада,
но те са продукт на разпадане при кръстосването. Цялото многообразие от цветови разновид-
ности при вида токачка се обуславя от четири автозомни локуса, три от които са рецесивни
(d, i, m), а четвъртият (W) е непълно доминиращ. Доминантният алел на ген w инхибира про-
изводството на всички видове пигменти при хомозиготните по него индивиди (WW) и те са
изцяло бели. Доминантният алел (M) на ген m инхибира пигментирането по такъв начин, че
пигментът се накъсва и така се появяват характерните за този вид птици светли (бели) перли.
Рецесивните алели на гени i и d обуславят различните нюанси на синия цвят.
Ключови думи: цветови вариетети; генетика на цвета на оперението; Токачка
Дата на публикуване: 2022-04-15
Свали пълен текст