Мониторинг върху линейната структура на породата Дунавски кон

Мая Попова, Надежда Луканова, Радка Влаева

Резюме: Дунавският кон е създаден в бившия конезавод „Клементина“ край гр. Плевен, за да задово-
ли нуждите на Българската армия от лековпрегатен тип кон и да подобри работоспособността
на местната популация коне. За създаването й са използвани жребци от унгарската порода Но-
ниус. В процеса на създаване на породата са били използвани над 14 жребци, но само някои от
тях са намерили добра съчетаемост с наличните кобили в стадото и са станали родоначалници
на генеалогични линии. Породата официално е призната през 1951 г. Приватизирането на ко-
незавод „Клементина” в края на 90-те години на миналия век и липсата на стопанска дейност
са довели до силното редуциране броя на кобилите и жребците и продаването им на частни
стопани. Всичко това е довело до загуба на информация за много ценни жребци и кобили и
трудно проследяване и възстановяване на наличната информация. Във връзка с това целта на
нашето проучване е да се проследи развитието на линиите и наличните техни представители
за периода 1990–2018 г. От основните линии в момента са продължени 5 от тях – на Здравко,
Калиф, Лидер, Храбър и Торпедо. Към настоящия момент с най-голям брой лицензирани и
сертифицирани за разплод жребци е линията на Торпедо – с 6 жребци, следвана от линиите на
Калиф, Храбър и Лидер– с по 5 жребци, и от линията на Здравко – 1 жребец.
Ключови думи:

Ключови думи: Дунавски кон; генеалогични линии; коне; селекция

Дата на публикуване: 2020-10-02