Eпигенетикаta и значението ѝ за животновъдната наука и практика

Светлин Танчев, Васил Николов

Резюме: Епигенетиката е един сравнително нов клон в генетиката, който изучава действието на гените и динамиката на генната експресия в зависимост от влиянието на факторите на средата, без да са възникнали мутационни промени в молекулата на ДНК. Съвременните изследвания върху епигенетичните механизми – метилиране на ДНК, възникване на хистонови модификации, ремоделиране на хроматин, регулиращо действие на некодиращите РНК-и и др. показват, че те играят важна роля в експресията на гените и по този начин оказват пряко или косвено влияние върху биологичните процеси и фенотипната проява на признаците през онтогенезиса. Освен това редица проучвания показват, че епигенетичните промени имат и трансгенерационен ефект. Епигенетиката разкрива, че наред с базисната геномна информация за устройството и функцията на организмите потомците получават от своите родители и епигенетична програма, която определя до голяма степен формирането на фенотипа. Докато информационната характеристика на генома обаче е относително постоянна, то информацията, кодирана в епигенома, може да бъде променяна (препрограмирана) многократно под влиянието на различни фактори на средата. В настоящата публикация, базирана на голям брой литературни източници, е представена научна информация за биологичната същност, постиженията, перспективите за развитие и значението на епигенетиката за животновъдната наука и практика.

Ключови думи: епигенетика епигенетични механизми трансгенерационно унаследяване селскостопански животни

Дата на публикуване: 2019-12-04