Микросателитен ДНК профил на генеалогичните фамилии при Източнобългарската порода коне

Илияна Събева

Резюме: Целта на настоящото проучване е да направим ДНК профил на генеалогичните фамилии от Източнобългарска порода коне и да определим генетичните дистанции между тях. Обект на анализи бяха резултатите от генетичното картиране на 266 коня по отношение на 15 микросателитни маркера (SSRs – прости последователности на повторенията от два до шест нуклеотида), както следва: AHT4, AHT5, ASB2, ASB17, ASB23, HMS1, HMS2, HMS3, HMS6, HMS7,
HTG4, HTG6, HTG7, HTG10 и VHL20. Висок полиморфизъм е установен в локусите ASB17, ASB23 и ASB2. Със средно висока
стойност е генетичното разнообразие в HTG10 и VHL20. Наблюдаваната, очаквана и средна
хетерозиготност са близки до тези за породата. Специфичният профил на всяка една от изследваните фамилии се определя от алелите с ниска честота и от дела на хомозиготните генотипи в локусите HTG4, AHT4, HTG7, HMS1 и HTG6, при които се наблюдава дефицит на хетерозиготи. Рядко срещани комбинации при ездовите породи коне са G в AHT4 при фамилията на Охота; T в ASB23 при Ликующа и Лейла; S, T и U в ASB23 при Лонгуза, и S и U в ASB23 при Килия. Q в HMS3 се среща при коне от фамилиите на Ликующа и Охота, а Q в VHL20 и T в HMS3 – само при коне от фамилията на Лейла. Алелът R е установен в локуса HMS2 при
фамилиите на Ликующа и Неразделна и в HMS6 при Неразделна и Охота. Близки генетични връзки са установени между фамилиите на Ликующа и Лейла, и между
Лонгуза и Охота. През последните две генерации се наблюдава намаляване на генетичните
дистанции между фамилиите на Лонгуза и Охота, и между Неразделна, Ликующа и Лейла.

Ключови думи: Източнобългарска порода коне; генетично разнообразие; междуфамилна диференциация; микросателитни маркери

Дата на публикуване: 2023-04-28